Наречена „WeTac“, технологията се основава на свързани съществуващи идеи и функционира чрез лепенка за ръка, която е базирана на хидрогел. Тя симулира усещане на дланта, позволявайки на потребителя да почувства човешкото усещане.
Според обяснителен материал, публикуван от CityU, WeTac се състои от меки ултратънки елементи и събира данни за усещането. Това означава, че хората могат да се докосват един друг в метавселената, което подобрява преживяването и реалността и.
„Обратната връзка от допир има голям потенциал, заедно с визуалната и звуковата информация, във виртуалната реалност (VR)“, казва Ю Синге, ръководител на изследването и доцент в катедрата по биомедицинско инженерство в CityU.
Технологията на CityU за така наречената „skin virtual reality“ не е съвсем нова. Чувствителните на допир ръкавици се използват от известно време. Съществуващите версии обаче са критикувани, че разчитат „предимно на обемисти помпи и въздуховоди, захранвани и контролирани чрез куп шнурове и кабели“.
Критиците твърдят, че това „сериозно пречи на потапянето в преживяването на потребителите на виртуална и добавена реалност“.
Xinge заяви, че ръкавиците WeTac не изискват непрекъсната връзка със захранващи кабели и други проводници, които пренасят усещания. Това дава възможност за по-добро движение и по-голяма подвижност, особено по време на игри и спорт.
С тегло малко под 20 грама, устройството се монтира на ръката, използва Bluetooth и има презареждаща се батерия. Потребителите могат да персонализират собствените си устройства, за да имат усещане, което имитира реалния живот. Това се дължи на факта, че хората имат различна чувствителност.
