Европейският съюз планира да включи в предстоящия данък върху криптовалутите, незаменимите токени (NFT) и чуждестранни компании, съобщи Coindesk.
ЕС е подготвил проектотекст, известен като Осмата директива за административно сътрудничество (DAC8), който ще изисква от криптокомпаниите да споделят с данъчните органи подробности за авоарите на своите клиенти.
Очаква се проектозаконът, базиран на модела на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР, да бъде одобрен от финансовите министри през следващата седмица и ще даде възможност за споделяне на данни между държавите – членки на ЕС.
Предложеният закон има за цел да попречи на жителите на ЕС да крият активите си в криптовалута в чужбина, за да избягват данъци.
Определение за криптоактиви в DAC8
Според подготвения проектотекст DAC8 се прилага за „доставчиците на услуги за криптоактиви, които са регулирани от и са получили разрешение съгласно Регламент XXX, и за операторите на криптоактиви, които не са“.
Тези субекти се наричат „отчитащи се доставчици на услуги за криптоактиви“, тъй като те са задължени да докладват съгласно директивата.
Освен това в нея се уточнява, че „криптоактивите, които могат да се използват за платежни или инвестиционни цели, подлежат на докладване съгласно настоящата директива“.
Поради това отчитащите се доставчици на услуги за криптоактиви трябва да преценяват за всеки отделен случай дали криптоактивите се квалифицират като неподлежащи на отчитане, като вземат предвид изключенията, предвидени в Регламент XXX, особено по отношение на ограничените мрежи и някои токени за комунални услуги.
Въздействие върху чуждестранните криптофирми
Законопроектът е в тясно съответствие с предложенията, представени от Европейската комисия през декември 2022 г., и ще наложи създаването на регистър на операторите на криптоактиви до декември 2025 г.
От Комисията се изисква да „създаде регистър на операторите на криптоактиви“ до 31 декември 2025 г., който ще съдържа информацията, която трябва да се докладва и съобщава, както е посочено в раздел V от приложение VI, и ще бъде „достъпен за компетентните органи на всички държави членки“, както е посочено в проекта от 85 страници.
